Съветът на двама влюбени, победители в спорта и в живота: Каквото и да ти дойде на главата, изход има, никога не се отказвай!

Снимки: личен архив

Те са Таня Янева и Крум Томчев

Таня Янева и Крум Томчев – млади хора, всеки от които постигнал немалко в живота си до срещата с другия, а след това двамата продължили по общ път, с общи интереси и общи стремежи. Неотдавна те се явиха на Републиканско първенство по вдигане от лег и завоюваха медали. Той стана шампион при мъжете, а тя – вицешампион при жените.

Представяме ви двамата известни неврокопчани.

Ето визитките им, написани от самите тях:

Таня: Моята любов са танците.  Те заемат специално място в живота ми. Бях на 6 години, когато вуйчо ми ме хвана за ръка и ме записа на народни танци. Обичах да танцувам навсякъде и по всяко време. И до ден днешен продължавам да ходя на народни танци и да бъда част от Неврокопския ансамбъл за народни песни и танци - град Гоце Делчев.
На 19 години се лицензирах за Zumba инструктор. Оттогава преподам Zumba  и Zumba  за деца.

С фитнеса и тежестите доказваш на себе си, че можеш и че тялото е една страхотна машина. С танците пък мозъкът отпочива, пренасяш се в друг свят. Усмивката е на лицето и някак ти е леко.

Крум: Още в ранна юношеска възраст  участвах в турнири по силов трибой и културизъм, макар и без особен успех. Спортните си амбиции споделях с Димитър Саватинов.

Увлечен обаче от стремежа към победи, попаднах в кръговрата на анаболните продукти, с които на 20 години едва не изгубих живота си.
След като преодолях много трудности, се посветих на спорта и правилното хранене.

Откога се занимавате с вдигане на тежести?

Таня: От една година по-професионално. Това състезание, което се проведе в Дупница, беше първото за мен.

Крум: За първи път участвам в републиканско, преди това – само на турнири.

С какво ви привлича този спорт?

Таня: Този спорт е много индивидуален. В него всичко зависи от личната ти подготовка - както физическа, така и психическа. Тук няма връщане назад. Задал си килограмите , които трябва да вдигнеш, и го правиш. Това е спорт за „мъжки момичета“ . Няма „не мога“, оправдания и глезотии. Аз го оприличавам на живота. Излизаш на сцената само ти и щангата - или я вдигаш, или те „мачка“. Не е ли същото и с живота?!

Крум: С това, че ми помага да победя себе си. През 2009 година, когато живеех в Испания, при една трудова злополука си отрязах малкия пръст на дясната ръка. Слава Богу, зашиха го, но заради премеждието загубих част от силата си в тази ръка. Беше много труден момент в моя живот – не можех да правя това, което най-много обичам. Тогава реших да се състезавам в по-ниска категория, за да вдигам по-малки тежести. Наложи се да сваля близо 30 килограма. Изискваха се голяма вяра и воля.

Накрая успях да победя себе си и да покажа, че каквото и да ти дойде на главата, изход има, никога не се отказвай.

А как премина подготовката ви за състезанието?

Таня: Тъй като Крум е мой треньор и в същото време партньор, изискванията му към мен са много по-големи, а тренировките по-тежки. Е, ако трябва да бъда честна, не спазвах на 100% всичко казано от него. И това ми попречи да стана първа в категорията.

Крум: През последните 4 години има нещо, което силно ме мотивира да тренирам. Това е споменът ми от състезанието на Арнолд Класик в Барселона, Испания.

Възможността да бъда редом до Анолд Шварценегер  беше моя сбъдната мечта! Бях част от екипа на Митко Саватинов, който тогава се състезаваше в стронг мен. По време на престоя си там бях сред най-силните и най-добри състезатели на Европа и света. Подкрепях ги зад сцена, хранехме се заедно и имах  възможност да говоря с тях на различни теми. Това е незабравимо преживяване.

Ще продължите ли изявите си в този спорт?

Таня: Адреналинът, който изпитах, ме амбицира да продължа и да се стремя към по-високи върхове.

Крум: Човек трябва всеки ден да побеждава единствено себе си. Това състезание беше за мен само една възможност да проверя силата в контузената си ръка. Аз нямах някакви амбиции, просто се получи по най-добрия възможен начин. Ще продължа, пък каквото сабя покаже… За мен е важен опитът, нищо не правя на всяка цена, с излишен риск.

Освен това моите планове не са свързани само със състезания. Искам да помагам на хората да побеждават себе си! Да излизат извън зоната си на комфорт и да поглеждат от другата страна на нещата. Там, където невъзможни неща стават възможни!

И един въпрос само към Таня: Как гледат хората на жени, които вдигат тежести ?

Ами, малко странно. Това е тежък спорт и повечето жени странят от него, намирайки си оправдания.

Аз лично не го виждам като нещо страшно, дори препоръчам на всички дами да се научат да вдигат тежестите правилно. Защото в нашето ежедневие постоянно вдигаме тежести. Вдигаме деца, вдигаме кошове за пране и т. н. Основен проблем са болките в кръста и ставите, а те идват от неправилна стойка и грешно вдигане. Точно затова основна задача в залата ни е да научим всички как правилно да вдигат тежести.

 

КОМЕНТАРИ

Няма добавени коментари.

Код за сигурност, въведете кода 7jk